Диагноза: Homo Papagalis Neuroticus

Забелязали ли сте постоянния, но реторичен “вътрешен” шум на нашето време? Разговорите, които вече НЕ са “спокойни” разговори, а сблъсък на предварително заучени клишета и опорки. Дебатите, в които никой НЕ слуша, а чисто и просто чака своя ред да издекламира “стихотворението” т.е. заучената си реплика.

Да, това е ПРЕраждането на нов човешки вид, перфектно “адаптиран” към новата технологично модерна среда. Нека го наречем Homo Papagalis Neuroticus – Човекът Изнервен ПАПАгал. Накратко само “ПАПАгал”. (“МамаМеГали” е друга “Приказка”!)

I. Анатомия на ПАПАгала:

ПАПАгалът НЕ е просто глупав. Глупостта е човешка черта. Неговата основна характеристика НЕ е липсата на мисъл, а отсъствието на нужда от такава.

Умът му е превърнат в облачно хранилище, в което други качват “научно” съдържание! Неговата функция НЕ е да анализира или създава, а просто да осигури достатъчно силен Wi-Fi сигнал, за да сподели последната научна мисъл т.е. опорка.

„Мненията“ му не са плод на размисъл, а са временни опорки, кеширани в паметта му, докато не бъдат заменени със следващата, по-актуална версия. „Убежденията“ му имат срока на годност на последната опорка, спусната му по веригата.

За да съществува, ПАПАгалът се нуждае от постоянен поток готови фрази. Неговата истина е гъвкава, тя приема формата на съда, от който се храни. Той ще защитава една теза днес и напълно противоположната утре, не със страстта на заблуден фанатик, а със усърдието на служител, който е получил нов служебен имейл с инструкции.

Той няма скрупули, защото за да имаш скрупули, първо трябва да имаш гръбнак, който да те заболи, когато се огъваш. Неговият е премахнат оперативно при раждането на амбицията му.

II. Екологичната ниша: Защо ПАПАгалът процъфтява?

Този нов вид не се е появил случайно. Той не е еволюционна грешка. Той е еволюционен продукт. Той е перфектният организъм за екологичната ниша, която съвременната система създаде.

Предишните системи за контрол се нуждаеха от подчинение чрез страх (диктатура) или вяра (религия).

Модерната система е много по-елегантна. Тя се нуждае от подчинение чрез шум. Нейната цел не е да забрани истината, а да я удави в океан от безсмислици, докато самата идея за истина не изгуби стойност.

В такава среда мислещият човек е заплаха. Той е бъг в системата. Той задава въпроси, търси логика, опитва се да внесе ред в хаоса.

А ПАПАгалът е усилвателят. Идеалният разпространител на шума.

Той не задава въпроси, защото отговорите вече са му дадени. Той не търси логика, защото това не влиза в длъжностната му характеристика. Той е войникът на посредствеността, който копае гроба на разума.

III. Прогнозата: Краят на разговора

Не се опитвайте да спорите с ПАПАгала! Това е като да играеш шах с гълъб – той ще събори фигурите, ще се изходи на дъската и след това ще се разхожда наоколо, сякаш е спечелил.

Той не участва в дебат, а в акустичен тест. Целта му не е да ви убеди, а да ви заглуши и да ви измори. Да превърне целия обществен площад в една оглушителна, празна какафония, в която всеки опит за смислен разговор умира в зародиш.

Това е финалният етап. Смъртта на самата възможност за търсене на истина.

Най-голямата ирония е, че ПАПАгалът искрено вярва, че е победител. Той не знае, че когато господарят му реши, че шумът вече не му е нужен, просто ще му покрие клетката с одеяло.

И тогава ще настъпи тишина. Но вече няма да има кой да я чуе.

——————

Илюзията за движение.

Погледнете модерния човек. Той е шедьовър на контролирания хаос. Графикът му е запълнен до минута, телефонът му вибрира с новини и известия, умът му е зает със свещеното задължение да има мнение по всичко – от последния политически скандал до новия сериал. Той избира между трийсет вида кафе, двеста телевизионни канала и петдесет идеологически племена, в които да се запише онлайн.

Той е постоянно в движение.

Това е едно забързано съществуване, което не води доникъде.

Това е животът на хамстера в колело – усилието е огромно, пейзажът е впечатляващ, но клетката си остава същата.

—————-

Архитектурата на разсейването.

Това е една перфектно изградена архитектура, чиято цел е да ангажира, изтощи и отклони енергията на човека. Тя се крепи на три основни, носещи колони.

Каишката на дълга. Това е най-ефективната верига, измисляна някога. Ипотеката за жилището, лизингът за колата, кредитът за новия телефон. Дългът не просто те кара да работиш. Той те кара да се страхуваш. Той убива всеки импулс за бунт, за риск, за промяна. Човек, който има да плаща вноски, не прави революции. Той просто отива на работа.

Потреблението. Днес празнотата се лекува с нова кола, утре с екзотична почивка, вдругиден с по-голям телевизор. Потреблението не е просто икономика, а заместител на смисъла. Безкраен лов на следващото нещо, което ще ни направи щастливи за малко.

Потопът от шум. Най-ефективната форма на цензура днес не е да се забранява информация, а да се произвежда толкова много, че важната да се удави в море от незначителна. Умът е залят от безкраен поток от скандали, трагедии, забавни клипчета, мнения, контра-мнения.

—————-

Трети разрез: Целта на механиката.

Никой не иска да ви хвърли в затвора за мислите ви. Това е твърде неефективно.

Един зает, разсеян, леко уплашен и вечно недоволен човек е идеалният гражданин. Той няма време и енергия да се обединява със съседите си, да създава общности, да задава неудобни въпроси.

Цялата му енергия отива в това да се състезава с колегите си, да се кара с непознати онлайн и да планира следващата си покупка.

Той е перфектно канализиран, безвреден хамстер, който върти колелата на машината, без никога да застрашава основите ѝ.

—————–

Последен разрез: Същността на сделката.

И така стигаме до най-дълбоката и проста истина.

Най-успешният затвор, строен някога, е този, чиито решетки са невидими. Затвор, в който затворниците не знаят, че са затворени.

Те вярват, че са свободни.

Решетките на тази клетка са изковани от нашите собствени желания: желанието за комфорт, за сигурност, за статус, за одобрение.

Ние сами сме си ги поръчали и сами ги поддържаме. И най-големият триумф на системата е, че тя е превърнала всеки затворник в собствен надзирател.

Ние пазим реда и се подиграваме на всеки, който се опита да мисли различно. Ние наричаме всеки опит за бягство „конспиративна теория“ или „лудост“.

Вратата на клетката винаги е била отворена. Но никой не иска да излезе.

Защото навън е студено, несигурно и няма Wi-Fi. А вътре е топло, удобно и винаги има какво да гледаш.

===

Текстът е взет от “Фейсбук” – “доредактиран” и допълнен с “цветни” думички.