Патологична лъжа е, когато…
1 …лъжата не се превръща в инструмент за постигане на цел, а в самата цел – компулсивна, почти автоматична потребност.
2 …човек лъже без никаква очевидна полза, а понякога дори в своя вреда, но просто не може да каже истината.
3 …измамата се превръща в хроничен и повсеместен стил на комуникация, а не в рядка реакция на стрес или заплаха.
4 …човек създава сложна, алтернативна реалност (за героично минало, връзки, богатство), в която самият той започва частично да вярва.
5 …хванат в лъжа, човек не изпитва срам, а моментално измисля нова, още по-сложна лъжа, за да „прикрие“ първата.
6 …лъжата се простира дори до най-незначителните детайли, които няма смисъл да се крият (например „какво закуси?“ или „кой филм гледа?“).
7 …нуждата от внимание и възхищение е толкова голяма, че реалният, обикновен живот изглежда недостатъчен и трябва постоянно да се „подобрява“ с измислици.
8 …човек често използва лъжи, за да създаде образ на „жертва“ (несъществуващи болести, трагедии), за да спечели съчувствие и грижа.
9 …истината се усеща физически неудобно, безлично и „грешно“, докато лъжата носи мигновено облекчение и чувство за контрол.
10 …близките хора спират да вярват на каквото и да е казано от този човек, а взаимоотношенията напълно се разпадат поради липса на елементарно доверие.
11 …границата между истината и измислицата в собственото съзнание се изтрива и човек губи контакт с реалността на живота си.
12 …една малка лъжа автоматично стартира верижна реакция, изискваща дузина нови, за да поддържат измислената конструкция.
13 …измисленият образ на „аз-а“ (успешен, трагичен, влиятелен) става по-важен и реален за човек от истинската му, уязвима личност.
14 …човек постоянно живее в колосално напрежение, опитвайки се да си спомни всички подробности от своите измислици и на кого какво е било казано.
15 …това не е „бяла лъжа“ от учтивост и не е лъжа от страх от наказание, а вграден личностен механизъм за взаимодействие със света.
16 …има пълна липса на разбиране или загриженост за разрушителния ефект, който тази лъжа има върху психиката и живота на близките.
17 …самият процес на „да бъдеш заблуден“ доставя удоволствие, давайки илюзията за превъзходство и интелигентност („Аз съм по-умен от всички тях“).
18 …човек лъже, за да запълни вътрешна празнота, но всяка нова лъжа само увеличава тази празнота и чувството за изолация.
19 …когато му бъдат представени неопровержими доказателства за лъжа, той често изпада в ярост и обвинява този, който е разкрил измамата, в „недоверие“.
20 …това води до пълна социална изолация, защото никоя здравословна връзка не може да оцелее в реалност, където нищо не е реално.
(Срещал съм такива хора! Те са Психично Болни!! НЕизлечимо (Вечно) Болни!!!)
