Никой вече не кърпи чорапи!
Източник: Милена Апостолова
Никой!
Никой вече НЕ кърпи чорапи!!!
А ако се върнем още по-назад в историята – никой под шейсет не знае какво значи да обърнеш хастара на костюм или палто.
Никой вече не чисти килими с първия сняг или със сок от кисело зеле.
Никой вече не забърсва с троен одеколон главата на звукоснемателя на касетофона. Нито пък лепи с лак сдъвканата лента в касетите.
Никой вече не изрязва телевизионната програма от съботния вестник и не подчертава интересните предавания, които трябва да се гледат.
Никой вече не праща сервилат в колети.
Никой вече не държи празни бирени кенчета в шкафа.
Никой вече не се хвали, че може да запали кибрит, като го драсне в стъклото на прозореца или в крачола си.
Никой вече не смята, че най-доброто средство за кашлица са вендузите или меден компрес за през нощта.
Никой вече не слага цедка на чучура на чайника.
Никой вече не напъхва одеялото в плика през дупката по средата.
Никой вече не пере найлонови торбички.
Никой вече не навива часовника и будилника всяка вечер.
Никой вече не пръска вода от устата си, докато глади панталони.
Никой вече отдавна не си мие зъбите с четка от естествен косъм. Странно – а те бяха най-евтините.
Никой вече не сервира купени пелмени като основно ястие на празнична трапеза.
Никой вече не навива памук на кибритена клечка, за да си чисти ушите.
Никой вече не помни каква е разликата между синята и червената гумичка… А аз помня! Синята трие молив, а червената – мастило и прави дупки в хартията.
Никой вече не смята, че банята трябва да е веднъж седмично.
Никой вече не събира полезни съвети от листчета на откъсващи се календари.
Никой вече не лепи картинки върху плочките.
Никой вече не ходи във фотоателие, за да си направи годишен семеен портрет.
Никой вече не украсява стените с пирография или чеканка, направени на ръка.
Никой вече не връзва панделки на грифа на китарата.
Никой вече не помни, че когато тениската стърчи изпод пуловера, това се нарича „събота след петък“ и изобщо е неприлично!
Никой вече не оставя олио в тигана „за следващия път“.
Никой вече не се страхува, че казанчето един ден ще падне на главата му.
И никой отдавна не е чувал нови вицове за Щирлиц и Василий Иванович.
Тъжно…
Ние ще бъдем първото поколение, което няма да остави следи след себе си.
Няма да оставим писмата си. Писмата от младостта – когато всичко е толкова остро и несподелено, а после разбираш, че не е било с правилния човек. Няма да оставим писма и от по-зрялата си възраст – до приятели, с които ни липсват някога незначителни дни. Няма да оставим почерка си, изтритата, намачкана, сгъната хартия, пликовете с адреси, печати, имената – до кого и от кого.
Няма да оставим снимки. Те всички ще изчезнат в електронната суета. И сега вече не можем да извадим фотоалбум, не можем да напишем отзад – няма „отзад“. Нямам къде да напиша: това съм аз, това е Женька, това е Машка, това сме ние. Няма да оставим лицата си.
Няма да има мемоари, дневници, записки, писма, снимки от различни години. Няма да има биографии, почерци – нищо, което за някого да остане като нишка към нас, отишлите си завинаги. Ние ще бъдем първите, които ще се разтворят без следа.
Здравей, епохо на джаджи, компютри и социални мрежи. Ти успя да ни изтриеш…
===
– пликовете с дупки по средата, а около дупката – бродерия – от естествен памук.
– Никой вече не реже Работническо дело или Отечествен фронт вместо тоалетна хартия!!!
– Никой вече не обръща бирени бутилки да види има ли парцали на дъното!!!
– И никой вече не иска да се връща доброто старо време 🙂!
– Адаптацията е един непрекъснат процес.
Имам “откъсващ” календар за миналата година, от време на време паля кибрит в стъклото за удоволствие, пращаме колети с луканки на приятели в чужбина, имам пликове за одеяло с дупка по средата! Не ме питайте, дали съм виждала динозаври по улиците, вече не си спомням.
Светът се развива и може хубавото от миналото да се пренася в новото време Стига с тоя драматизъм и да живеете в миналото
Също така и никой вече не живее в пещери, не ловува с лък и стрели, не оре с волове и не жъне със сърп! Ами живота си тече, бе, хора, всичко се развива и променя! Защо това трябва да е тъжно?
А колко професии вече ги няма.Няма машинописки, теляци, ваксаджии, чертожници, фотографите в градината, които снимаха семействата, фурнаджиите, обувките по поръчка, часовникари.Светът вече е много, много различен
Всичките са ми познати или много от тях съм виждал у други. Не е имало друго по-лесно, а щом се появи, старото отпада, така че мързела напредва с огромна сила!
Глупости. По – добре, че вече никой не ги прави тези неща. Светът се движи напред. Сега да скърбим, че не използваме свещи и газени лампи, ли?!
Все още има в живота ми няколко от изброените неща, но 2-3 само. Малките няма да имат след нас.
С Почти всичко е вярно с изключение на няколко странни неща. Примерно да пръскаш дрехите докато гладиш с вода от устата😀
Така е И новото поколение не се интересува дори като спомен там някъде от далече Ние го помним и знаем защото сме го правили Но времената се променят Това е
Колосаната панделка.😊
Много е лесно – изхвърляш всичко модерно и съвременно и хващаш.
