Манол Глишев: Къде е Българският Средновековен Епос?

И като съм започнал да говоря по исторически теми – къде е българската светска средновековна литература? Евангелия и Псалтири имаме, жития и похвални слова – колкото искаш. Намират се проповеди, празнични слова, химни… но къде е епическата поезия, къде са героичните балади, хрониките, повестите и любовните стихотворения? Старобългарската литература изглежда странно концентрирана почти само в религиозно съдържание. Светските текстове в нея са малко и най-често са превеждани от гръцки… или пък са много кратки. Да не би ромеите, татарите, османците и фанариотите да са унищожили всичко? Или има друга причина за тази липса на цели жанрове в старобългарската книжнина?