Емоционален Вакуум или Има ли липса на Вяра, Надежда и искрена Любов???

Дете пада от колело, одрасква коляното си и плаче.

Майката казва: „Няма нищо, няма нищо, всъщност не те боли, не се преструвай.“

Тя НЕ утешава! Тя „изтрива“. Болката е там, но възрастният казва: „Не се брои“!!!

След стотици такива епизоди детето развива странно убеждение: „Може би не я усещам правилно“.

Представете си, че живеете целия си живот на планета, където думата „температура“ не съществува. Имате треска, но никой около вас НЕ я признава. Хората казват: „Изглеждаш добре, какво си измисляш?“…

Вие започвате да се съмнявате: Може би наистина се преструвам? Може би нещо НЕ е наред с мен, ако аз съм единственият, който я усеща?

Ето така работи емоционалният вакуум!

Детето се ядосва,… натъжава се,… страхува се! Но родителят НЕ назовава тези състояния. Той НЕ признава съществуването им.

В резултат на това човекът израства с включена нервна система, но без наръчник!

Момиче се прибира разстроено след кавга с приятел. Майка ѝ казва: „О, и аз имах същото на работа днес! Шефът отново…“ Момичето замълчава. Преживяването ѝ е без значение. Чувствата ѝ НЕ са тема на разговор. Не защото майка ѝ е зла. Тя просто е израснала в същия вакуум и не знае друг начин да общува! След такава постоянна практика се развива удивителна способност: човек може да опише настроението на случаен спътник в метрото, но не може да отговори на въпроса: „Какво Чувстваш в Момента?“. Научил се е да чете другите като отворена книга, защото само там, в реакциите им, може да намери някаква емоционална информация.

Емоционалният Вакуум НЕ е липса на Любов. Това е липсата на „огледало“. Родителите може да са обичали, но НЕ са знаели как да “отразяват”. А сега един възрастен се поглежда и вижда размазано изображение вместо ясен образ…

Колко пъти тази седмица сте чувствали нещо и веднага сте си казвали: „НЕ си го Измисляй“, без дори да имате време да го назовете?!?