Логика: Индукция, Дедукция, Абдукция и Съждение (Видове Логически Разсъждения)
Какво е Логиката и какво са Разсъжденията?
Индукцията, дедукцията и абдукцията са трите основни вида Логически (Раз)Съждения!
1. Индукция: Обобщава частни наблюдения в обща теория, но заключението е само вероятно.
(От частното към общото)
– Съждение: Наблюдаваните модели се превръщат в общо правило, но заключението е само вероятно.
– Пример: Всяка наблюдавана лебедова птица е бяла. Следователно, вероятно всички лебеди са бели.
– Приложение: Научни изследвания, Статистика, Прогнозиране.
2. Дедукция: Извежда сигурно заключение от общи правила към частен случай.
(От общото към частното)
– Съждение: Ако предпоставките са верни, заключението задължително е вярно.
– Пример: Всички хора са смъртни (общо правило). Сократ е човек (частен случай). Следователно, Сократ е смъртен.
– Приложение: Математика, Формална (НЕ)логичност, Проверка на Хипотези.
3. Абдукция: Това е търсене на най-доброто обяснение (т.е. хипотеза, дори да е “конспиративна“) за НЕпълни Данни.
“Аб” -дукция? Това (лат. abductio; англ. abduction) е вид логическо заключение, определено от Чарлс Пърс като „Гадаене“ или „Изказване на Хипотеза“.
(Най-доброто “логично-критично” обяснение.)
– Съждение: Започва с наблюдение (напр. някакво необичайно явление) и търси най-правдоподобната (т.е. достоверна) причина.
– Пример: Влизате у дома си и намирате разхвърляни документи, а кучето е било оставено само. Заключение (хипотеза): Кучето е разхвърляло документите.
– Приложение: Диагностика, Криминалистика, Изкуствен Интелект (ИИ).
Логиката е Съждение (Видове Логически Разсъждения)
| Вид: | Посока: | Сигурност: | Цел: |
|---|---|---|---|
| Дедукция: | От общото към частното | Висока (сигурна) | Доказване |
| Индукция: | От частното към общото | Ниска (вероятна) | Обобщаване |
| Абдукция: | Има Ефект – Има Причина | Ниска (хипотетична) | Обяснение |
===
Как логическото мислене е свързано с решаването на проблеми?
Различните видове логически съждения (индуктивно, дедуктивно и абдуктивно) помагат за формирането на (правилни) заключения въз основа на “текущата” ситуация и “известни” факти. Така проблемите стават “задачи с решение”! (Намирането на най-вероятното решение за разрешаване на Фсеки един “проблем” с извод т.е. с умозаключение.)