Цветанка Ризова и Цончо Ганев
Чия е кирилицата и какво всъщност обсъждаме?
След разговора между журналистката Цветанка Ризова и депутата Цончо Ганев в предаването „Лице в лице“ видях много реакции към начина, по който двамата спорят. Аз предпочитам да се върна към въпросите зад острите реплики: как България използва своя език, какво означава „кирилица“ и докъде стига правото на една държава да определя правила за писане.
Пълният разговор е публикуван от bTV тук.
1. Две гледни точки към един законопроект!
Цончо Ганев защитава законопроект за българския език. В интервюто той настоява българският книжовен език да се използва при официалните надписи и обозначения на държавните институции. Дава пример с надписите върху институционални сгради и полицейски автомобили. Кратката му формулировка е: „Ще пишем Министерски съвет на български“. Това е разбираема позиция: гражданинът трябва да може да прочете на български каква институция стои пред него.
Цветанка Ризова подхожда от другата страна: когато едно намерение се превърне в закон, как точно ще бъде написано и приложено? В разговора тя поставя въпроси за изписването и за грешките в самия проект. Ганев признава, че в текста има правописни грешки. Това не обезсилва автоматично целта му, но прави редакцията на проекта важна част от обсъждането. Закон за езика заслужава особено внимателен език.
Ето къде според мен двамата говорят за различни неща. Ганев говори предимно за мястото на българския език в българските институции. Ризова пита какво точно ще изисква предложеното правило и дали формулировките му издържат проверка. На първия въпрос може да отговорим „да, българският трябва да присъства ясно“. На втория въпрос също трябва да отговорим – с точен текст, който може да се приложи на практика. Ако целта е гражданите да разбират надписите на българските институции, законът трябва да посочва за кои надписи се отнася, какво задължително се изписва на български и кога може да се добави превод. „Министерски съвет“ може да стои ясно на български, а при необходимост до него да има и превод за чуждестранните посетители. Така правилото служи на хората, които трябва да намерят институцията и да се ориентират в нея.
Трябва да уточним и какво наричаме „надпис“. Буквите са графични знаци, с които записваме думи. Пиктограмите също са графични знаци, но действат по друг начин: разпознаваме изображението по неговия обществено договорен смисъл. Рисунката на човек, който върви към врата, може да означава „изход“, exit или друга дума според езика на този, който я гледа. Самата рисунка няма собствен звук. Хората са се разбрали как да я разчитат, за да могат да се ориентират дори когато не говорят един и същ език.
Ето защо правилото трябва да различава езика на думите, графичния вид на буквите и пиктограмите. Ако законът казва, че даден надпис трябва да е на български, това отговаря на въпроса какъв език се използва за текста. То не обяснява само по себе си какво става с международно разпознаваемия знак за изход или с пиктограмата на тоалетната. Нито пък изяснява дали до българския текст може да стои превод там, където той помага на посетителите.
Тази точност е нужна и на хората, които ще прилагат закона. При неясна формулировка една институция може да премахне полезен превод, друга да запази същия надпис, а трета да се чуди дали трябва да смени пиктограмите си. Затова въпросът на Цветанка Ризова заслужава конкретен отговор от вносителите. Добрата идея става работещо правило, когато можем да покажем как изглежда на табелата пред сградата, на указателните знаци вътре и на сайта на институцията — и когато гражданинът действително разбира къде е и накъде да тръгне.
Законопроектът е достъпен в страницата на Народното събрание. Според съобщението на парламента той е приет на първо четене на 4 ноември 2026 г.; в мотивите се посочва, че не засяга личната и неофициалната употреба на езика. Именно затова е полезно да четем предложението, преди да му приписваме обхват, който то не заявява.
2. Глаголица, Кирилица и днешните Букви:
Към този разговор има и исторически въпрос. Институтът за български език при БАН обяснява, че Константин-Кирил създава глаголицата. Кирилицата се появява по-късно в Първото българско царство, а за конкретното ѝ авторство няма достоверни сведения. Най-вероятната според посоченото от института хипотеза я свързва с книжовниците в Преслав. Тя получава името си в чест на Кирил и като продължение на делото му.
Това разграничение не отнема нищо от приноса на България. Напротив: то показва колко много хора, книжовни средища и поколения участват в развитието и разпространението на писмеността. Същият източник посочва, че през средновековието глаголицата и кирилицата са били използвани успоредно дълго време, преди кирилицата да вземе превес. ibl.bas.bg
Днес също е добре да различаваме писменост, азбука, правопис и шрифт. Когато питаме как трябва да изглежда един официален надпис, тези думи ни помагат да уточним дали говорим за езика на текста, за буквите, за правилното изписване или за графичния им вид. Въпросът може да звучи дребнав до момента, в който трябва да напишем правило, валидно за хиляди надписи.
3. Къде е границата?
Моята позиция е ясна:
А) Като инженер гледам на този спор така: преди да въведем правило, трябва да знаем какво точно то управлява. „Език“, „писменост“, „правопис“ и „шрифт“ са различни неща. Дори когато два текста са на английски, британската и американската употреба не съвпадат напълно. Мандаринът пък не изчерпва всички говорими китайски езици. Ако кажем само „пишете правилно“, без да уточним кое правило и в каква ситуация се прилага, оставяме хората да спорят за значението на думите.
Днес един и същ текст може да се показва с огромен избор от цифрови шрифтове – на табела, телефон или уебсайт. Смисълът му трябва да остава ясен, а буквите — четими, но това не изисква всички графични знаци да изглеждат по един-единствен начин. Не можем да наложим „диктатура“ на формата им и да очакваме, че така сме решили въпроса за езика.
Ето защо за мен разговорът между Цветанка Ризова и Цончо Ганев е преди всичко спор за формулировки. Докато не посочим конкретния надпис, неговите читатели и правилото, което трябва да се приложи, ще чуваме реторика, реторика и пак реторика. А когато ги посочим, вече можем да проверим дали предложението действително работи.
Б) България може да определя правилата за употребата на българския език в своите институции. България няма как да определя как Русия пише на руски.
Българският и руският използват кирилица, но имат свои езикови и правописни правила. Историята на писмеността не дава на една съвременна държава право да управлява писането в друга. Също така разговорът за официалните български надписи не бива да се представя като предложение за промяна на руската азбука: това не е заявената цел на Ганев в интервюто.
Войната в Украйна не променя тази граница. Можем да имаме категорична позиция за войната и едновременно с това да говорим точно за историята и за правомощията на България. Не е нужно всяка буква да се превръща в геополитически тест за лоялност.
Затова не виждам причина Цветанка Ризова да бъде превръщана в мишена за подигравки. Може да оспорим въпрос, тон или аргумент – и нейните, и на Цончо Ганев. По-полезно е да проверим източниците, да прочетем законопроекта и да кажем ясно къде сме съгласни и къде не сме.
А ако разговорът продължи “късно вечерта”, аз имам и едно технологично предимство: роботите НЕ спят. 😉 Можем да ги накараме да потърсят документа, да сравнят твърденията и да ни помогнат да зададем по-точен въпрос. Решението какъв закон искаме обаче остава наше.
4. Източници и редакционна бележка:
**Автор и Инициатор: Добромир Петров – WiseManCAx**
**Подготвено с помощта на ChatGPT за AI AL WiseManCAx.**
**Начало на проекта: 12 октомври 2026 г.**
Текстът е самостоятелен коментар, а не преразказ!
5. Дисклеймър (Отказ от Отговорност):
– Информацията отразява публикации до 13 октомври 2026 г. и е подготвена с помощта на AI за „AI AL WiseManCAx“.
– Материалът е с информационна, образователна и аналитична цел и НЕ представлява индивидуално медицинско предписание. (Той разглежда публично разпространени твърдения и НЕ представлява обвинение в извършено правонарушение.)
– Цитираните организации и лица имат право на отговор и представяне на допълнителни (официално доказуеми) доказателства.
– Винаги и задължително проверявайте актуалната информация, първичните документи и пълния контекст!
WiseManCAx: Добър Мир давам и Добър Мир оставям.
#WiseManCAx #Образование #Технологии #ИзкуственИнтелект #Роботика #Бъдеще