“Златните години” на България (или ЗАЩО влизаме в ЕС) – Полезна информация за тези, които не знаят нищо за “последната” част от индустриалната епоха.

Текстът е ДОпълнен и Редактиран!!! (В неговия “оригинален” вид той е “грозен” и с много “дразнещи” реклами! Зеленият Комунизъм Е НЕдоносче.)

Кои са “Златните години” на България? Какъв беше Негово Величество Животът на българите от 1944 г. до 1989 г.? Ето нЕколко НЕудобни истини за „имането през социализма”:

– Цял народ тънеше в Блажено НЕвежество докато партийците си тъпчеха западните сметки и бяха по-капиталисти от капиталистите.
– В България нямаше богати и бедни. Фсички бяха еднакво бедни!
– Една стотинка (намерена) на земята беше “късметче”.
– Слагаха се дюзи на запалките за еднократна употреба. Сега газовата запалка е 30 стотинки, а тогава беше чудо невиждано и струваше 4 лева – поставяш си после дюза за 2,50 лв., а сетне зареждаш газ за 50 стотинки.
– Клечките кибрит се брояха, а някои “доброволци” ги цепеха на 2 за да имат “повече”.
– Найлоновите чанти се перяха и простираха.
– Имаше “всичко” в магазините ни с по 50 артикула, прилежно наредени от вид от единия до другия край на рафта.
– Уиски се вземаше или за Нова година или по бутилка на петилетка. Празната му бутилка задължително се пазеше на видно място дълго време след като е изпито, а след това се ползваше за съхранение на ракия и беше гордост да сервираш ракия от бутилка червено Джони например.
– Някои от тези които си пазеха бутилките, оставаха по половин пръст от пиенето да подушат гостите.. трагедия си беше съветското робско време…
– Във витринката в хола задължително се държаха на показ и кристалните сервизи – само за гости!
– Супер престижно беше и да имаш каталог Некерман, събирахме се лапетиите разглеждахме и цъкахме с език, баси кви неща продават…
– Десетки хиляди семейства с абсолютно същата спалня (например: Ласка/Мадара ) или холна секция . Придобита с огромно дебнене в МЕБЕЛНИЯ (единствено число) магазин, за да се доредиш…
– Вносен алкохол можеше да се купи само от Кореком, или пък някой шофьор на ТИР да го донесе през граница. Обикновено над шкафовете в кухнята или зад витрината в хола беше изложбата му.
– Два, максимум 3 вида холни секции за цялата страна/по-точно в 3-4 големи града има/няма 30-35 години. Когато ги “пуснат”, разбира се!
– Почти нямаше домакинство, без хубава бутилка от уиски със стълбичка от черница във нея.
– Празните вече кутии от цигари също се пазеха, а в много случаи от тях се правеше робот от Marlboro или от Kent… Ехаааа! Небивала гъзария! Да се пукат съседите от завист!!!
– Пазеха се и опаковките и станиолите от шоколади като символ на изживян лукс.
– Вносните сапуни и шампоани задължително се държаха в гардеробите поне един месец като ароматизатор.
– Често срещана гледка беше наредени празни флакони от дезодоранти и празни шишенца от парфюми на видно място, а в някои домакинства и до ден днешен още си ги има тия неща, някои хора са застинали в онова време.
– Маслините бяха като диамантите, а “екзотичните” стоки се изкупуваха месец по-рано с връзки и записване. Даже и до опашката не стигаха…
– Дънки и джинси на детенцето се вземаха с 3-4 номера по-големи, щото то нали ще расте…
– От тогава са лафовете “Щом държавата сме ние, значи и държавното е наше”, “Няма КРАЖБА, а преминаване от един собственик в друг”, “Ние НЕ крадем, а си ВЗИМАМЕ, щом е държавно значи си е наше”.
– Купиш си тапети и губер – после каниш цялата улица, да видят (и да “завиждат”).
– Вървежният подарък беше подаръкът порцеланов сервиз – тези с невиждани копирки и форми някои ги редяха по секциите си.
– Чорапите се носеха до “пето” закърпване, а “дупка” на жилетката… наплита се със сходен цвят.
– Държавни ателиета за “ловене на бримка на чорапогащник” имаше навсякъде. (Комсомолките имаха “бизнес” – бяха експертки в “ремонта” на им.)
– Бирата в магазина: дори и да имаше, трябваше да имаш празни шишета, за да си купиш. И непременно трябваше да обърнеш бутилката, за да провериш дали нещо не плува вътре.
– (Начална) Заплата за завършили средно образование – 80 лв., полувисше – 130 лв., висше – 155 лв. (В ЗЗУ заради “ревърс инженеринга” случайно достигаха до 330 лв.)
– Опашките за лигнин и банани. И за всичко друго!
– 15-годишните влогове за кола (ако имаш пари за такава), като даваш 1500 лв. предварително без нито стотинка лихва и след 10-15 години, ако инфлацията не ти е изяла парите можеш след доплащане до цената на автомобила да получиш заветния модел на автомобил, поръчан преди 15 години и макар и чисто нов да е вече морално остарял с поне 30 години (15 години чакане + 15 предишни години от появата на изплагиатствания западен модел).
(Цените в Мототехника от 1989 г.: Лада Самара струваше 10 000 лв.; Лада 2107 – 10 500 лв.; Лада 2105 – 8 900 лв. Трабант 601 – 6 400 лв. и т.н.
Средната заплата: 180 – 200 лв.
Сами сметнете колко заплати са били нужни за нова Лада – 15+ години чакане!)