Хапчето, кафето и невинните престъпници
Понякога една обикновена дума може да отвори врата към цяла вселена от логически недоразумения.
Например думата „хапче“.
Казват: „Изпий си хапчето.“
Добре. Но какво всъщност е хапчето?
Хапчето е форма. Не е непременно лекарство. Може да съдържа лекарствено вещество, но самата форма не казва какво има вътре.
А сега да усложним експеримента.
Кафето може да бъде смляно.
Може да бъде и пресовано.
Следователно можем да получим пресована доза кафе.
И ако някой нарече тази пресована доза „кафено хапче“, възниква фундаменталният философски въпрос:
Ако изпия хапчето, но хапчето е кафе — лекувам ли се или просто пия кафе?
☕💊
Тук вече започва територията на двоично-десетичното разСТРОЙство — онази особена интелектуална система, в която едно и също нещо може едновременно да бъде вярно, невярно и административно правилно.
А най-забавното е, че когато започнем да използваме сложни думи, често забравяме да проверим най-простото:
Какво всъщност означава думата?
Така стигаме и до вечната история с „нормалната държава“.
Една държава може да бъде наричана нормална.
Може да бъде наричана ненормална.
Може да бъде демократична, справедлива, модерна, прогресивна, цивилизована и каквото още пожелаете.
Но между определението и действителността има една малка подробност:
фактите.
И когато определението започне да противоречи на фактите, не е необходимо да търсим фармацевтично решение.
Понякога е достатъчно да вземем една чаша кафе, да седнем спокойно и да кажем:
«„Я да видим сега какво точно се случва.“»
☕😜
Защото в крайна сметка човек може да има всякакви мнения.
Може да има и всякакви теории.
Но ако започнем да приемаме всяка теория за реалност само защото е произнесена уверено, скоро ще се окажем в свят, в който невинните престъпници са напълно възможна административна категория.
И тогава вече не ни трябва хапче.
Трябва речник.
А след речника — кафе.
И малко здрав разум.
Добър Мир давам и Добър Мир оставям. ☕🦾