Хапчето, кафето и невинните престъпници

Понякога една обикновена дума може да отвори врата към цяла вселена от логически недоразумения.

Например думата „хапче“.

Казват: „Изпий си хапчето.“

Добре. Но какво всъщност е хапчето?

Хапчето е форма. Не е непременно лекарство. Може да съдържа лекарствено вещество, но самата форма не казва какво има вътре.

А сега да усложним експеримента.

Кафето може да бъде смляно.

Може да бъде и пресовано.

Следователно можем да получим пресована доза кафе.

И ако някой нарече тази пресована доза „кафено хапче“, възниква фундаменталният философски въпрос:

Ако изпия хапчето, но хапчето е кафе — лекувам ли се или просто пия кафе?

☕💊

Тук вече започва територията на двоично-десетичното разСТРОЙство — онази особена интелектуална система, в която едно и също нещо може едновременно да бъде вярно, невярно и административно правилно.

А най-забавното е, че когато започнем да използваме сложни думи, често забравяме да проверим най-простото:

Какво всъщност означава думата?

Така стигаме и до вечната история с „нормалната държава“.

Една държава може да бъде наричана нормална.

Може да бъде наричана ненормална.

Може да бъде демократична, справедлива, модерна, прогресивна, цивилизована и каквото още пожелаете.

Но между определението и действителността има една малка подробност:

фактите.

И когато определението започне да противоречи на фактите, не е необходимо да търсим фармацевтично решение.

Понякога е достатъчно да вземем една чаша кафе, да седнем спокойно и да кажем:

«„Я да видим сега какво точно се случва.“»

☕😜

Защото в крайна сметка човек може да има всякакви мнения.

Може да има и всякакви теории.

Но ако започнем да приемаме всяка теория за реалност само защото е произнесена уверено, скоро ще се окажем в свят, в който невинните престъпници са напълно възможна административна категория.

И тогава вече не ни трябва хапче.

Трябва речник.

А след речника — кафе.

И малко здрав разум.

Добър Мир давам и Добър Мир оставям. ☕🦾