Няма За-говор — Има Легален До-говор: Кой Плаща Сметката в Съвременната Психиатрия?

Когато някой постави под съмнение отношенията между медицината и фармацевтичната индустрия, лесният отговор е: „Това е конспиративна теория.“

Но невинаги е необходим таен заговор. Понякога има напълно законни договори, обществени поръчки, патенти, лицензи, спонсорства, клинични изпитвания и финансови стимули. Всичко е официално, подписано и фактурирано.

С други думи:

«Няма за-говор. Има легален до-говор.»

Психиатрите полагат ли истинската Хипократова клетва?

Психиатрите са лекари, но не може общо да се твърди, че всички са положили оригиналната Хипократова клетва. В различните държави и университети се използват съвременни лекарски клетви, професионални кодекси или текстове, вдъхновени от Женевската декларация.

А клетва и декларация не са едно и също.

Древната клетва, традиционно приписвана на Хипократ, принадлежи на съвсем различен исторически, религиозен и медицински свят. Съвременните текстове запазват част от нейното нравствено ядро — помощта за пациента, поверителността и ненанасянето на вреда — но променят или премахват други нейни положения.

Следователно съвременната лекарска декларация е наследник на Хипократовата традиция, но не е оригиналната Хипократова клетва.

Декларацията не е фармацевтичен договор

Няма достатъчно доказателства, че Женевската декларация е създадена, за да обслужва фармацевтичната индустрия. На хартия тя поставя здравето, достойнството и автономията на пациента сред основните задължения на лекаря.

Проблемът не е непременно в текста на декларацията.

Проблемът може да се появи в начина, по който реално е организирана и финансирана медицинската система.

Кой плаща и кой печели?

Съвременната медицина се движи от сложна мрежа:

– държавата, застрахователите и пациентите осигуряват парите;
– болници и клиники разпределят бюджети;
– фармацевтични компании продават лекарства;
– производители доставят медицинска техника и консумативи;
– компании и публични институции финансират научни изследвания;
– професионални комисии създават диагностични и терапевтични ръководства;
– регулаторите разрешават лекарствата и наблюдават безопасността им.

Всеки участник може да действа напълно законно. Но когато интересите им се подредят в една посока, се създава система, която предпочита определени решения пред други.

Защо рецептата често побеждава разговора?

Качествената психотерапия, социалната подкрепа и индивидуалната работа с пациента изискват време, квалифицирани хора и дългосрочно финансиране.

Предписването на лекарство обикновено е по-бързо и по-лесно за административно отчитане.

Така се появява удобният производствен процес:

«кратък преглед → диагноза → рецепта → следващ пациент.»

Фармацевтичната компания продава лекарството. Лечебното заведение пести време. Системата отчита обслужен пациент. Лекарят продължава към следващия случай.

Това не доказва заговор. То показва как финансовите и организационните стимули могат да превърнат човека в диагноза, а диагнозата — в пазар.

Законно не означава непременно справедливо

Договорът може да бъде напълно законен, но резултатът от него невинаги е най-доброто възможно решение за пациента.

Научно изследване може законно да бъде финансирано от производител. Конференция може законно да има корпоративен спонсор. Специалист може законно да получава възнаграждение за консултантска дейност.

Но тези отношения пораждат въпроси:

– Кой определя какво се изследва?
– Публикуват ли се и неблагоприятните резултати?
– Кой участва в създаването на медицинските ръководства?
– Декларирани ли са финансовите интереси?
– Предложени ли са на пациента немедикаментозни възможности?
– Има ли достатъчно време за действително информирано съгласие?

Дори Световната медицинска асоциация признава, че търговските отношения могат да повлияят върху лекарската обективност. Затова тя изисква прозрачност, разкриване и ограничаване на конфликтите на интереси.

Не всеки психиатър е търговски представител

Би било несправедливо всички психиатри да бъдат обвинявани като еднакво виновни. Много лекари искрено помагат на пациентите си и работят под огромно натоварване, с ограничено време и недостатъчни ресурси.

Освен това психиатричните лекарства могат да бъдат полезни и понякога жизненоважни.

Критичният въпрос не е дали лекарствата трябва изобщо да съществуват. Въпросът е дали са предписани след внимателна оценка, с честно обяснение на ползите, рисковете и възможните алтернативи — или са се превърнали в най-удобния отговор на всеки човешки проблем.

Истинският конфликт

На хартия пациентът е на първо място.

На практика около него стоят бюджети, показатели, договори, патенти, недостиг на персонал и търговски интереси.

Следователно не е необходимо лекарят и фармацевтичната компания тайно да се договарят срещу пациента. Достатъчно е системата законно да възнаграждава бързото предписване повече от продължителната човешка грижа.

Това не е задължително конспирация.

Това е конфликт между медицинската етика и икономическите стимули.

И точно затова пациентът има право да пита:

«Кой печели от тази диагноза, кой печели от това лечение и кой носи отговорност, ако лечението причини вреда?»

—

Източник: “Световна медицинска асоциация — отношения между лекарите и търговските предприятия” (https://www.wma.net/policies-post/wma-statement-concerning-the-relationship-between-physicians-and-commercial-enterprises/)

Бележка: Текстът разглежда системни финансови стимули и конфликти на интереси. Той не обвинява всички психиатри или конкретна организация в незаконно поведение и не представлява медицински съвет.

WiseManCAx: Добър Мир давам и Добър Мир оставям.